Тютюн - Част втора (Съчинения в пет тома, #3)

Ами, край. Това е. Свърши се. В момента се чувствам изцедена и някак празна, защото книгата приключи. И макар че дълго време мърморех колко бавно ми върви действието, когато наближих последните три глави, усетих, че не съм готова да се разделя с героите. А всички те бяха толков� [...]

Изключително много ме е яд, че толкова бавно прочетох тази книга, изключително много ме е яд, че училището ми просмуква цялото ми време. Яд ме е, защото книгата е така интересна, така и вълнуваща, но и така трагична.

НАЙ-ПОСЛЕ! Свърши! Една от най-мъчително прочетените ми книги! Съжалявам, за това, което ще кажа против нея Знам, че трябва да е шедьовър, класика и какви ли не още суперлативи, но не мога да си кривя душата по този начинМъчително ми беше и четеното и съпреживяването с героите! [...]

От българската литература,която съм чел това е най-невероятната и безспорно любимата ми книга от български автор ! Различна и уникална ! Симпатизирарх,както на Борис ,така и на Ирина ! Обожавам Ирина-характера й,държанието й,негативните й качества.Напълно различна,представ� [...]

Най-сетне! Вървеше много бавно и мъчително. Въпреки това след прочитането установих, че прочитането не бе излишно. Главният ми проблем беше с развитието на героите, които се превърнаха в егоистични и погълнати от парите същества. Единственият за когото ме бъркаше беше Кост� [...]

April Challenge: Read a book you did not finishНай-невероятната книга, която съм чел! Нямам думи!

Романът ме наведе на мисълта, че в основите си животът не се е променил от епохата на развитието на сюжета. Старият свят, който загива в края на романа, днес царува отново. А този свят е грозен. И така историята на Ирина ще се повтаря отново и отново И романът на Димов не ще ост� [...]

Не съм сигурна какво точно искам да кажа за тази книга , освен че ме изненада и впечатли най-много от всички останали, прочетени през годината. Мога ли да и дам 5.5/5? Щяха да са 6, ама минус половин единица за емоционалното мъчение.

Завърших втората част много по-мъчително, отегчи ме постоянното вайкане на Ирина, на Костов, на Фон Гайер за собственото им падение. Можеше доста да се съкрати това тягостно повествование. В тази версия, която аз четох я няма Лила, на доколкото разбирам съдбата на основните � [...]

Романът безспорно е връхна точка в българската проза, едновременно от гледна точка на сюжет и повествование. Единствено не мога да преглътна факта, че историята не завършва със сватбата на Павел и Лила, но пък за сметка на това всеки получава заслужения си край с малки изкл� [...]